История

Още от времето на древния Египет и в страни като Монголия, Китай, Индонезия, различни части на Африка, Азия и Европа, са били провеждани едни от най-старите състезания по целия свят и то в тази си форма на борба, като съвременното сумо.

Сумото е национален спорт в Япония. В него се съчетават много древни ритуали, поради което неговата история е богата и дълга. Според японската легенда, описана в древния летопис „Кожики“, съдбата на японския остров трябвало да се определи от резултата от сумо схватка между две божества Такемиказачи и Такеминаката. Такемиказачи побеждава и по този начин определя кой ще управлява земята. Първото място на сумо схватка е отбелязано в храм в префектура Шинаме, според легендите, този спорт датира от преди около 15 000 години. Произходът му е религиозен и се основава на шинтоиски ритуали, а борбата се е провеждала в шинтоиски храмове и е била посветена на боговете с надежда за добра реколта. Състезанията се провеждат заедно с музика, четене на поезия, свещени танци и драма. По времето на периода Хеян ( 794 - 1185г.) борците, който влизат от дясната страна, носят декоративен щифт коса, а тези от лявата носят игла. Победителят дава сувенира си на следващия рикиши. Мощният вожд Ода Нобунага ( 1534- 1582г.) , който е бил  голям любител на сумото, е организирал турнири в замъка си. На един от турнирите, през февруари 1578г., над 15 000 сумисти се събират за участие, което предполага голяма популярност и мосовост на практикуващите сумо. Тук за първи път се изготвя  граничният ринг на дохиото.

            През 1603г. Гражданските войни в Япония  свършват. Токугава Иеасу става шогун и обединява цялата страна под свое управление. В следващите 250г. цари мир, а самураите, които нямали право да изразяват агресия, се насърчават  да преобразуват бойните си умения във форми на изкуство. Те изучават кендо, сумо и други бойни изкуства, като водят строг начин на живот, следвайки кода на Бушидо (пътят на война), който повелява лоялност, чест, човечност, уважение към учителя и изпълнение на задълженията. По това време е популярно така нареченото „улично сумо“ – мъжете се предизвиквали един друг и се събирали тълпи да ги гледат и аплодират. Победител бил този които хвърли противника си на земята или в тълпата. Често било невъзможно  определянето на победител, което принудило ръководителите да се намесят. Шогуната Токугава забранява „уличното сумо“ и създава закон, според който сумо се позволява само в полза на боговете. Борбите са използвани за събиране на средства за строеж на храмове и светилища или ремонт на стари такива. Създават се организации на „старейшините“ , който служат за връзка между правителството, храма(длъжностните лица) и състезателите. Тези организации са били отговорни на организирането на състезанието и неговото прекратяване. Те също така създават места, където младите сумисти могат да бъдат обучени. В крайна сметка пенсионираните борци формират  Kaisho днес известно като Nihon sumo Kyokai ( Японска асоциация по сумо). Така те започват да организират турнирите. Сумо популярността е концентрирана в Киото и Осака и не се разширява до Едо (древното име на Токио) . Така е доката силните борци Таниказе и Оногава не развиват сумото в Едо. Техните борби събират огромни тълпи зрители. Тук за първи път се позволява на жени да гледат официални сумо турнири. Постепенно сумо асоциацията в Едо става доминираща, а много  млади състезатели от цялата страна се стичат, за да се обучават. Феодалите спонсорират най- силните борци, като голямата чест е церемониална престилка с лика на феодалното семейство, голямо обезщетение и статут на самурай, ако не е вече такъв. Състезателите участващи в турнири се класират в банзуке (ранглиста). Сумо школите се организират в правилата изложени в професионалното сумо. То вече не се изпълнява само за боговете, а и за обикновените японци. Спортът сумо просперира и се превръща в едно от най- предпочитаните забавления в Едо. През 1789г. Йошида Оиказа съдия от Кумамото, обявява себе си за главен представител на сумото, получава подкрепата на Шогуната и е лицензиран за съдия и йокозуна. Той, заедно с асоциацията на старейшините в Едо разработват правила-ритуали, които да се извършват преди мача. Десет дни по-късно Таниказе е първият йокозуна, представен на dohyo-iri (церемония по влизане в ринга). И до днес наследниците на Йошида присъстват на церемонията по издигане на йокозуна. По това време йокозуна не е бил официален ранг, а само е давал правото на борец да е официално представен. Първият йокозуна в ранглистата е Нишиноуми през 1890г. и едва през 1909г. рангът е официално установен.

От октомври 1833г. до 1907г.. състезанията по сумо се провеждат на открито в Рйогоко Екоин, в източната част на Токио, което е и първото постоянно място за турнири по сумо. Доброволци обикалят навсякъде удряйки барабани, като така подканят хората да дойдат да гледат състезанието - традиция запазила се и до днес.

След възстановяване на владичеството на императорското семейство Мейджи през 19-ти век, са премахнати шогуната и феодалната система, която го поддържа. Осъществява се преструктуриране. Местните управници (даймио) загубили контрола над сумо и финансирането му. За да се адаптира и да оцелее, асоциацията въвежда промяната в системата на заплащане и мероприятията, която е запазена и до днес. През 1884 г. император Мейджи отива да види сумо турнир, което помага  да се даде на  сумото репутация като на национално събитие.

В началото на 20-ти век има две организации в сумото, които представляват двата исторически центъра на сумо - Токио и Осака. През 1920 г. Асоциацията на Токио прави офертата за сливане с Асоциацията на Осака, а през 1927 г. 88-те "старейшини" на Токио и 17-те "старейшини" от  Осака вземат решение за сливане и за формиране на „Дай - Нихон Киокай“. В началото е имало серия от борби между конкуриращите се  лагери в Асоциацията - Осака и Токио. Лагерът на Токио до голяма степен надделява  и борци Озеки в Осака сумо биват сведени до трета дивизия макушита,  до голяма степен поради преобладаващото мнение, че нивото на сумистите от Осака е по-ниско. Въпреки това, Йокозуните от двете страни биват оставени на тази позиция, вероятно, за да спасят репутацията си.

Първият председател на директорите е  генерал-лейтенант Масанори Хиросе - от 1928 г.  до смъртта си през 1938 г. Неговият наследник е Исаму Такешита, адмирал в императорския  флот и патрон на бойните изкуства. През 1944 г., първият наследник от света на сумото е бил избран - Цуненохана. След края на войната, асоциацията е допълнително модернизирана. Днес асоциацията е подпомагана от  Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите на япония.

Японската асоциация по сумо организира множество събития в днешно време:

-Шест големи турнира за купата на Императора, три от тях се провеждат в Токио, по един в Осака, Нагоя и Фукуока. Продължителноста на тези турнири е 15 дни. Като всеки сумист играе по една схватка на ден, в последния 15-ти ден се определя победителя според броя победи и загуби. Ако има двама или повече  рикиши с еднакъв брой победи то те играят плейоф за излъчване на носителя на купата от дадения турнир. На базата на броя победи и загуби от тези турнири сумистите променят своето място в банзуке (ранглистата на професионалното сумо). От мястото в банзуке се определя ранга и възнаграждението на всеки сумуст. Тези турнири са най- престижните и важни събития в Японското сумо, залите се пълнят и събират над 12000 хиляди зрители ежедневно.

-Множество еднодневни турнири, провеждани с демонстрационна цел. Има над 100 такива турнира годишно в различни градове из цяла Япония. Освен рикиши, които участват в турнира след неговия край се прави открита тренировка,  в която могат да вземат участие обикновенни хора (най- често това се прави от деца) така те се допират до сумистите което е голяма чест за тях.

-Големи демонстрационни турнири, организират се извън Япония с цел популяризиране на сумото и японската култура. Такива турнири се организират един или два максимум годишно, организацията за такова събитие започва поне 2 години преди самият турнир. Това се налага от запълнения график на Асоциацията и множеството изисквания свързани с ритуалния облик на спорта сумо.

-Събития свързани с културата на японския народ, поради шинтоиския си произход сумо е тясно свързано с традициите и вярванията в Япония. Рикиши имат особен статут в японското общество, ползват се с изключителна почит и уважение поради факта, че те се приемат като монаси носещи древните традиции. Това налага участието им в всякакви религиозни и културни мероприятия. Красноречив пример е традицията в най- големия токийски  храм „Мейджи”. Там всяка година родители водят бебета при сумисти, които от своя страна трябва да ги накарат да плачат, спорд традицията колкото повече плаче детето в ръцете на сумист толкова по - здраво ще бъде то. Друга разпространена традиция е когато възрастен срещне в ежедневието си рикиши да го помоли за разрешение да го докосне и ако го получи, той трябва да отиде при децата или внуците си без да си мие ръцете и да ги помилва. Това носи здраве и късмет за цял живот според японските традиции. 

 Членство

Членството се получава чрез закупуване или наследяване на дял ( акции ) в Асоциацията. Стойността на тези акции е изключително висока и е позволено  да бъдат закупени от бивши сумисти, които са достигнали най-малко един саняку ранг (комосуби или по-висок) или са класирани на значителен брой турнири като секитори (рикиши в дивизия джурио или маконоучи). Изисква се също така и японско гражданство. Всяка акция е свързана с определено име като в света на сумото бившия борец ще бъде известен с това име, обикновено с наставка -ояката . Членовете също често се наричат старейшини на английски език.

Изключение от изискването за покупка е направена за най-успешните бивши йокодзуни, които могат да бъдат предложени за членството еднократно от Асоциацията. Трима бивши рикиши Таихо, Китаноуми и Таканохана, получават този статут.  На Чиюнофужи е предложен този статут, но той  предпочита нормален дял.

Членовете на Асоциацията получават заплата и се очаква да помогнат  в управлението на Сдружението. Започва се от продажба на билети на най-ниското  ниво, за да се поеме отговорността за асоцииране като организатор.

Членовете също са единствените лица, който могат да обучават нови сумисти. Те правят това като приемат нови сумисти на обучение в Школа, като  в повечето случаи те ще приемат същото име като старейшината. Така Деваноуми-ояката ще бъде собственик на Деваноуми-Школа. Обикновено около 50% от членовете на сдружението имат своя собствена школа, а останалите подпомагат дейноста на главния собственик. Ако старши ояката желае да промени собственоста на школата сумистите могат да запазят или да променят името си с това на новия собственик в зависимост от това кое е по-престижно за тях. Един скорошен пример е през 1996 г., когато председателят на Асоциацията Деваноуми-ояката (бивш йокодзуна Саданояма), замени имена със Сакаява-ояката (бившия секиваке Вашуяма), който пое управлението на Деваноуми -школа.

Членовете на асоциацията също се разделят на различни рангове. Нов пенсионер ще получи ояката ранг, с изключение на бившия озеки и йокодзуна, които автоматично се предоставят в ранг член на комитета. Най-опитните членове на асоциацията са членовете на комисии. В горната част са  избрани директори (рижи), които формират съвет за асоциране. Публичното лице на сумото е председателя на директорите, наречен „рижичо”. Той официално е председател на Асоциацията.

Всички членове са длъжни да се пенсионират, когато достигнат възраст от шестдесет и пет години, след което те могат да продават или да предостъпват акциите си, при условие, че лицето което ги получава отговаря на изискванията за допустимост на Сдружението. В случай на еднократно членството, само името се предостъпване.

През 2014г. Озеки Котоошу – българинът Калоян Махлянов придобива японско гражданство което е задължително, за да продължи пофесионалния си път като ояката (собственик на школа). След края на спортната си кариера която приключва през същата година той става треньор към школата в която се състезава  Садогатаке. Февруари месец 2015г. Калоян Махлянов закупува акциите на ояката Наруто  от Асоциацията, така тои се превръща в първият европеец член на Японската Асоциация по Сумо.  Като бивш Озеки Махлянов е член на съвета на старейшините и така вече взема участие в управлението на организацията администрираща Сумо в Япония. В момента тои е в процес на откриване на собствена школа, което също ще го превърне в първия европейски  собственик на школа в Професионалното Сумо.